Трябва да се ускори процесът по прилагане на мерките за борба с енергийната бедност“ на базата нейната дефиниция
Йордан Димитров е специалист, икономист с близо 25 години опит в политиките за развиване в обществената сфера и пазара на труда. Работил е като съветник за Балкански институт по труда и обществената политика, Министерство на труда и обществената политика, Световна Банка, Програмата за развиване на Организация на обединените нации, Европейската комисия, Фондация Фридрих Еберт, Агенция за хората с увреждания и други. Йордан Димитров е действен шеф на Балканския институт по труда и обществената политика.
Г-н Димитров, държавното управление подаде сигнал за ускорена либерализация на електроенергийния пазар. Готови ли са, съгласно вас, институциите и обществото, главно битовите консуматори, за подобен бърз и непредвиден преход? - От една страна този преход е бърз и непредвиден, а от друга от доста години се знае, че това би трябвало да се случи. За страдание, както доста постоянно се случва в България, въпреки че знаем от доста години за това, най-сетне ще вършим отново нещата в последния миг. И най-вероятно няма да сме доста готови. А за какво няма да сме готови? Ами тъй като към момента не са се случили доста от подготвителните ограничения. Така нареченият термин „ енергийна беднотия “, да вземем за пример. За него от доста години се приказва, че би трябвало да бъде признат като формулировка. А чак в този момент има предложение, което да е сложено от Министерство на енергетиката за разискване. Тосе прави с препоръчаните промени в Закона за енергетиката. В същото време препоръчаната сега формулировка, откакто бъде призната в закона, ще би трябвало в допълнение да бъде доуточнявана в разнообразни наредби с използването на сложни критериии. А доста постоянно дяволът е точно в детайлите. Още по тематиката 15 март 2023 7 авг 2019 Трябва да се знае, че тази формулировка за енергийна беднотия е основана не тъй като имаме потребност да демонстрираме на някой, че е безпаричен и в недобро положение, а по-скоро тя е обвързвана с две огромни политики, който се ползват в Европа. Едната е политиката към климатична индиферентност с небосвод 2050 година, а другата е обвързвана с либерализацията на енергийните пазари, в това число и за битовите консуматори. Знаем, че провеждането на сходни политики, този консенсус, който се реализира в европейската общественост, вероятно ще има отрицателни обществени последствия върху уязвимите групи. И заради тази причина се основава дефиницията за енергийна беднотия за тези хора да бъдат подкрепени. Правителството разгласи ограничения за таван на индустриалните цени. За държавните компании евентуално това ще се приложи, само че по какъв начин ще се случи при частните сдружения. Нужни ли са сходни ограничавания? - Всичко е въпрос на това какво ще се постави като ценообразуване в този микс и дали в последна сметка, когато се таргетират избрани обществени групи, няма да има единодушие сред всички участници. И по този начин към най-уязвимите групи цените да включват и така наречен „ обществени цени “. Оттам нататък какво и къде ще се включва е въпрос на тип политика и на сметки. Но електроразпределителните компании ще купуват тока, който ще продават за бита, от борсата. А на борсата тези ограничавания по никакъв начин не са обезпечени, тъй като тя се въздейства и от външните цени. Така не се подсигурява опазване на тези тавани на цените. - Напълно съм склонен, само че в случай че би трябвало да се върнем към тези най-уязвими групи, то въпросът е по какъв начин те ще бъдат подпомагани, а не толкоз за индустриалните цени. Целта на това занимание е формата, под която ще се подкрепят хората. Оттам нататък енергийният пазар е нещо друго. Затова, щом приказваме за енергийна беднотия, би трябвало да се разграничават двете понятия. Едното е пазар и там вървят процеси, в това число и свързани с либерализацията и декарбонизацията. А когато приказваме за енергийно бедните, там имаме напълно обществен метод и там би трябвало да се сътвори друга политика. Може би е нужен фонд за поддръжка на тези уязвими консуматори? Той да поеме разликата сред пазарните и обществените цени. - Има такова предложение и би могло и това да се направи. Макар, че сега, в случай че се погледнат тактиките, които се създават в Европа и България, то има прекомерно доста ограничения, които могат да се употребяват. Дали ще го назовем фонд или страната непосредствено ще субсидира посредством други източници заплащането на тези обезщетителни разноски, е въпрос на принадлежности. Как съгласно вас терминът „ енергийна беднотия “ е най-добре да бъде общопризнат от политиците и обществото? Терминът е основен даже за Плана за възобновяване и резистентност и усвояването на средствата по него. - Аз започнах първоначално с това, че този термин се основава за да се обезвреждат избрани обществени последствия върху най-уязвимите групи. Тези обществени последствия са главно в три посоки. Едните са последствията разследване на прехода към климатична индиферентност и енергийната либерализация. От една страна би трябвало да бъдат подкрепени приходите на хората, въпреки че това и до момента го има в известна степен, посредством помощите за отопление. От друга страна, при либерализиране на пазара на електрическа енергия за битовите консуматори тамчастично може да се оказва въздействие върху цената, която те ще заплащат. И тя в действителност може да бъде подкрепена, като по този начин няма да бъдат наранени единствено най-уязвимите групи, а би могло да се доближи и до хората от междинната класа. И третото нещо – това са всички тези капиталови разноски, които преходите на декарбонизация и либерализация могат да причинят на огромна част от популацията. Те са свързани с ограничения за енергийна успеваемост, за промяна на употребяваните източници на сила, за по-чиста околна среда, свързани са със постройките и ежедневните действия на хората. Тези три вида разноски би трябвало да бъдат подкрепени, тъй като „ енергийно бедните “ няма да могат да се оправят сами. Именно поради това се основава дефиницията за енергийна беднотия. В общи линии това, което сега се предлага, е консенсусно. То не е нещо, което не се вижда в другите европейски страни. От една страна е дефиницията, обвързвана с линията на беднотия след приспадане на разноските за сила. От друга страна това е обвързвано с жилищните характерности на постройките, населявани от хората. На трето място това е обвързвано с персоналните финанси – в случай че си в такава обстановка, с даден приход дали това няма да ограничи достъпа ти до избрани услуги, свързани с потреблението на сила. Ако първите две са относително лесни за пресмятане и системата в страната е готова да бъдат разпознати на база тези критерии, то малко по-трудно ще бъде с определянето дали няма да се ограничи достъпа до енергийни услуги на обещано домакинство или човек. Затова ще е нужна много работа след приемането на измененията в Закона за енергетиката. Там всяко министерство или орган, който е виновен за избран вид политика, ще би трябвало да поставя свои лични критерии. И това изобщо не би трябвало да го подценяваме, тъй като на нас ни лиши години да сложим три текста в един закон. А оттова нататък има наредби, които да дефинират тези критерии и това може да се окаже доста по-времеемко и конфликтно. Трудно е както за приемане, по този начин и след това за осъществяване и осъществяване. Ще би трябвало да има спомагателна статистическа база, органи, които да събират тази информация, да я актуализират. И по тази причина споделяме, че най-после, на прага на измененията отново може да се окаже, че ще бъдем сюрпризирани и може да има съществени проблеми. А като размер на помощите не се ли чака да бъдат прекомерно огромни за финансите на България. Ако се съпоставяме с европейските критерии то енергийно бедните у нас ще се окажат доста. Изчисления демонстрират до 40% енергийно небогати фамилии. - Да някои калкулации сочат даже 60% енергийно небогати у нас, според от дефиницията, която се употребява. А дали помощите са огромни, евентуално да, по отношение на нашите финанси. Но в това време има риск да изпуснем средства, които към този момент са заделени за това. Вече започваме да пропущаме парите от Фонда за обективен преход – изпуснахме едни към 100 млн. евро. Следващата година може да изгубим доста повече, тъй като общата сума е 1,3 милиарда евро, и то за избрани области на страната. След това идва Социалният и климатичен фонд, където има 2,8 милиарда евро за България, които би трябвало да започват през 2025 година и доста бързо да стартират да бъдат усвоявани. Но те, както и при Плана за възобновяване, ще стартират да бъдат усвоявани откакто се изпълнят редица ограничения, множеството от които са планувани за подкрепяне и за популацията, и за енергийната успеваемост. Всичко това са процеси, които се извършват в много дълъг интервал от време, а ние даже не сме ги стартирали. Да сигурно това е в допълнение финансово задължение за България, само че в това време може да изпуснем 3,5 милиарда евро. Тази хоризонтална политика визира прекомерно доста стопански браншове и те би трябвало да имат доста добра съгласуваност – Министерство на енергетиката, Министерство на труда и обществената политика, Министерство на районното развиване и благоустройството и редица организации и т. н. Не съм виждал да сме имали подобен синхрон и единодушие по дадена тематика. - Ами факт е, че години наред Министерство на енергетиката и Министерство на труда и обществената политика се чудиха кой да пресмята енергийната беднотия. Този развой бе трансфериран към МЕ. Факт е, че да вземем за пример Министерство на регионалното развитие доста постоянно пуска своите стратегии за енергийна успеваемост, които би трябвало да са обвързани с енергийната беднотия, само че това не е по този начин. Всички стратегии за саниране знаем, че са за цялото население и там по натурален симптом се класират тези, които са по-инициативни и с по-добри приходи. Тоест всички тези, които не са в най-уязвимите групи. И от тази позиция би трябвало да се координират тези политики. Да в закона е добре, че се предлага това – за момента три ведомства и техните подструктури да се координират. Но по какъв начин това ще стане на процедура въобще не е ясно. Кога в обозримо бъдеще съгласно вас ще бъдат признати тези законови ремонти? - Ако би трябвало да сме оптимисти, то огромна част от измененията би трябвало да се случат още до момента в който изпълняваме ограниченията по Плана за възобновяване и резистентност. Тоест ограничения, които да се случат в идващите една-две години. А в случай че приказваме за Климатичния и обществен фонд, то той също би трябвало да започва през 2025 година и то действително да се харчат пари. А това значи, че всичко за него би трябвало да бъде квалифицирано в първата половина на 2024 година Това, което ме тормози обаче по същата логичност е, че тези неща трябваше да се случат и с Фонда за обективен преход. Но това става доста по-бавно от нужното. Сега занапред ще стартираме да го изпълняваме, а те годините за асимилиране към този момент вървят. Вашият институт правил ли е разбори за равнището на енергийната беднотия у нас. Споменахте към този момент една цифра от 60%. Какво сочат вашите експертни разбори и прогнози в тази посока? - Първо зависи от дефиницията, която се употребява за термина. Ако се вземе простата формулировка - в случай че 10% от разполагаемия чист приход отиват за разноски за сила, то в действителност може да се окаже, че най-малко 2,5 – 2,6 млн. души у нас попадат в дефиницията за „ енергийно небогати “. Разбира се в дефиницията, която тук сега се ползва, тази група ще бъде малко по-малка – към два милиона души. Но в тази формулировка има едно значимо нещо, което остава неразбираемо – това е по какъв начин ще бъде изчисляван ограничавания достъп до прилагане на услуги, свързани с сила. Това занапред ще се дебатира и вероятно ще изникне като тип формула. Но нашите калкулации нормално са свързани с другите данни за бедността. За България знаем, че нашите приходи са към ¼ от междинните за Европейски Съюз. Знаем, че над 10% от разноските ни отиват за сила, а междинния разход е над 15%, по отношение на чистия наличен приход. И всичко това, прибавено към общата картина на бедността в България демонстрира, че над 33% от популацията на страната ни е застрашено и в риск от обществено изключване и беднотия. Това са калкулации, които Национален статистически институт прави, ние използваме, и се предават към Евростат. Всичко това демонстрира, че нашите приходи и благоприятни условия за ползване са задоволително лимитирани, с цел да може разноските, които ще се случат с енергийния преход, да бъдат задоволително утежняващи. А финансирането дали ще е задоволително да ни подкрепи да достигнем средноевропейските равнища? Или както казахте - да се търси по-добра успеваемост при поддръжката за хората, да не бъде на глава от популацията? - Много е значимо да се върнем на това: цялата поддръжка, обвързвана с енергийната беднотия, би трябвало да обезврежда обществени последствия, само че свързани с тези неща, изисквани като цели в границите на политиката за климатична индиферентност и либерализация на енергийния пазар. Какво вършим сега да вземем за пример? Помощите, които се дават за отопление и са квази обществена мярка, никога не са свързани с това, да предизвикват смяна в тяхното енергийно ползване и държание. Това си е една чиста мярка за поддръжка на приходите, скрита под енергийното ползване. Тази мярка няма нищо общо с задачите, свързани с климатична индиферентност. Същото се отнася и за всички ограничения, които досега се изпълняваха за енергийната успеваемост – там се извършват ограничения за енергоефективност, само че те не са съобразени с енергийната беднотия. Изключително значимо е тези два фактора да се обвързват – подкрепяш хората, само че ги караш да си сменят горивната база, да си санират постройките. Всичко това от време на време е политически по-трудно, тъй като тези уязвими групи, които са в най-незавидно състояние, нито имат мотивация, нито желаят, нито са стигнали до този стадий от живота си да желаят да вършат този тип промени. На процедура над 95% от помощта, отиваща за хора, имащи потребност от помощи за отопление, отива за подобен вид семейства, които употребяват твърдо гориво за отопление. А това значи, че е тотално сбъркана концепцията. Има други програмив МТСП, посредством които се поддържа самият приход. Но те имат други цели и нямат нищо общо с отоплението. А при диалозите ви с политиците, срещате ли поддръжка от тях в тази тенденция? Предлаганите от вас ограничения схващат ли ги политиците – да не се дават пари на калпак? - На думи може и да има схващане, само че факт е, че към този момент нищо не се осъществя под формата на ограничения. Може да погледнете даже и в този момент настоящите стратегии и тези, които следва да бъдат пуснати в идващите месеци. Те също не са обвързани с ограничения за енергийната беднотия. И продължава да стои оправданието, че до момента нямаме формулировка за това разбиране. Големият проблем при политиците е следния – при някои от този вид ограничения би трябвало да се сътвори спомагателна база данни, спомагателна статистика, която да може да потвърждава нуждата от сходен тип поддръжка. За да се сътвори тази статистика обаче първо би трябвало да се основат механизмите за събиране на данни и по-късно би трябвало да се изчака избран интервал, с цел да се събере тази информация. А това теоретично значи, че след две години може да имаме нужната информация и да се прави това таргетиране. Но политиците нормално споделят, че нямат време за такова нещо и по тази причина е по-лесно да се стартира поддръжката „ на калпак “. От друга страна всякога, щом ние не стартираме този развой, то няма да имаме време с цел да съберем нужните данни. Затова една от рекомендациите, които се дава най-често, е щом няма опция, то давай „ на калпак “, само че и стартирай всички ограничения, с цел да изградиш механизъм и процедури да се събират данни. И по този начин след две години ще стартира таргетирането. За страдание за момента не срещаме схващане от политиците в тази посока. Бихте ли споделили с нас няколко образеца за положителни практики на прилежащи страни и в Европа във връзка с ограниченията за поддръжка. - Интересни са нефинансовия тип ограничения. Защото финансовите са почти ясни – под някаква форма би трябвало да се дадат пари на семействата. Нефинансовите ограничения са доста забавни: да вземем за пример от ден на ден в някои от западните страни навлизат така наречен „ умни електромери “. Така самите електроразпределителни сдружения биха могли да имат доста повече информация за потреблението на хората, в това число и на най-уязвимите. И тогава на база на тези данни, на самите хора може да се предложат доста по-таргетирани проекти и рекомендации за това по какъв начин да редуцират разноските си, без да имат стеснен достъп до избрани услуги. Друга сходна мярка, даже и омбудсманът се изрича по тематиката, е да се даде опция въобще да не може да се стопира на най-уязвимите групи достъпът до избран вид енергоизточници. Независимо дали това е платено или не. А това сега в България не се ползва. Има процедура при мобилните оператори и малките екрани да ви припомнят за заплащане. А при потреблението на електрическа енергия това не всеки път се случва. Такива ограничения могат да се ползват. Някои към този момент са създадени. Всяка една от тях сама по себе си няма да има резултат. Но всички те, взети дружно, ще имат резултат. Имаше концепция несъмнено количество електрическа енергия да се продава на уязвимите консуматори на така наречен „ обществена цена “. И в случай че се надвишат тези количества, се отива към пазарни равнища на цените. Тази концепция за мярка към момента съответна ли е? - Да, тя е към финансовите ограничения. Това е така наречен „ обществена цена “ и това нещо може да се направи относително елементарно. То зависи от данните, които имат електроразпределителните сдружения и включвайки и тях в цялата процедура на подкрепяне това е изпълнимо. До момента си приказваме за подкрепяне с електрическа енергия, само че има и други източници – топлофикация, или природен газ. Там нещата също са комплицирани откъм прогнози и калкулации. Социалната цена подобаваща ли е за този тип източници? Все отново много пенсионери с минимални пенсии живеят в блокове и отопляват по една стая. - Би могло, само че това сега в България не е обсъждано. Това визира единствено избрани елементи от популацията. За момента не се разисква, тъй като помощите са свързани с електрическа енергия. А допустимо ли е да се направи тъй че хората да могат да си създадат даже слънчеви системи и термопомпи, които да им решат на локално равнище казуса с отоплението? - Много са значими детайлите на обособените стратегии. Съвсем скоро ще забележим какъв е резултатът на програмата, която сега е пусната за монтаж на фотоволтаични системи на покривите на семействата. Моето очакване е, че там няма да има кой знае какво търсене. И в случай че там се направи в допълнение изследване ще се види, че в тази стратегия уязвимите групи са безусловно непредставени. Причината са някои елементи – да вземем за пример би трябвало да направиш разноски за изследване, които се поемат от семейството. Имаше и стратегия, ориентирана към компаниите и още веднъж бе за монтаж на фотоволтаични системи. Там страната, тъй като има някакви цели, в един миг реши да принуди фирмите да имат и акумулатори. Оказа се на процедура, че по-голямата част от фирмите в действителност нямаха потребност от сходни акумулатори. И поради това, че батерията е 50% от разхода на плана, компаниите трябваше да създадат разход, който не им беше нужен. И тези 50%, които страната им отпуска като поддръжка, в действителност се оказа че отиват за разхода за монтаж на батерия, която на компаниите не им би трябвало. Ето по този начин дадена стратегия става неизползваема. Това са елементи, само че може да се поучим от опита в Европа. Щом се пуска дадена стратегия у нас единствения инструмент, който се употребява е публичното разискване – то се пуска за една-две седмици, събира се избрана информация. А е допустимо да вземем за пример част от тези започващи стратегии за поддръжка да се тестват за избран интервал авансово. За да се види по какъв начин работят с избрани целеви групи и дали работят задоволително. Ако се тества и у нас, може да се види, че критериите, които се залагат, могат да бъдат спънка при кандидатстването. Иначе нормално се кара на правилото, че след 3-4 месеца излиза наяве по какъв начин семействата нямат интерес. И държавният уред изяснява, че нищо не може да направи по въпроса. Тоест не се открива грешката при тях, че са заложили критерии, които пречат на семействата да аплайват. А този вид инструментариум, този тип „ живи лаборатории “ (living labs), където тестваш инструмента, който искаш да пуснеш, е доста подобаващ да се постанова и у нас. Кой орган би трябвало да бъде водещ у нас в тази ситуация с „ енергийната беднотия “ – общественото или енергийното министерство? Или пък районното? Нужен ли е съвещателен съвет за енергийно уязвимите консуматори да вземем за пример? Кое ще бъде ефикасното? - Ако вземем поради задачите, които се следват в подтекста на климатичната индиферентност и либерализацията на енергийния пазар и по-голямата част от ограниченията, които би трябвало да бъдат изпълнявани, в това число и ограниченията за Социалния климатичен фонд, то би трябвало водещо да бъде районното министерство. Просто там ще са по-голямата част от ограниченията и ние го вършим, с цел да осъществяваме тези ограничения. В общественото министерство и до момента си поддържат приходите на хората и това не е чак толкоз значимо. Но в случай че се вземе поради фактът, че само общественото министерство има опит с тези целеви групи, то доста по-лесно точно МТСП може да сътвори нужната организация и бази данни, които са нужни за идентифициране на тези хора и да се стартира работа с тях.
Така или другояче би трябвало да има някакъв координационен механизъм. Няма по какъв начин просто да натоварим едно министерство. И този координационен механизъм би трябвало да се сътвори тъкмо в наредбите, които ще бъдат основани след измененията в Закона за енергетика. Законът най-малко дава към този момент рамката за този тип координационен механизъм. Ключови ще бъдат и най-близките до хората институции – общините. Те имат ли капаците да обслужват тези нови дефиниции, нормативни актове? Там няма ли да се основат отново проблеми? - Това е добър въпрос. В момента общините не са включени непосредствено в процеса. Там е записано, че може и други институции да вземат участие. Но в тези „ други “ може да влязат и общините. Засега се приказва, че в структурите на общественото министерство, на Агенцията за обществено подкрепяне, посредством някой структури на Министерство на регионалното развитие. Но общините към момента не са упоменати. Да, може да се появят на по-късен стадий. Да, част от ограниченията за енергийна успеваемост до момента минаваха през общините и поради това би трябвало да ги имаме поради. И чакаме да забележим в този момент дали политиците ще ги включат в процеса. Ние към този момент закъсняваме с потреблението на тези средства и би трябвало да се форсира процеса по внедряването на нужните ограничения.
Г-н Димитров, държавното управление подаде сигнал за ускорена либерализация на електроенергийния пазар. Готови ли са, съгласно вас, институциите и обществото, главно битовите консуматори, за подобен бърз и непредвиден преход? - От една страна този преход е бърз и непредвиден, а от друга от доста години се знае, че това би трябвало да се случи. За страдание, както доста постоянно се случва в България, въпреки че знаем от доста години за това, най-сетне ще вършим отново нещата в последния миг. И най-вероятно няма да сме доста готови. А за какво няма да сме готови? Ами тъй като към момента не са се случили доста от подготвителните ограничения. Така нареченият термин „ енергийна беднотия “, да вземем за пример. За него от доста години се приказва, че би трябвало да бъде признат като формулировка. А чак в този момент има предложение, което да е сложено от Министерство на енергетиката за разискване. Тосе прави с препоръчаните промени в Закона за енергетиката. В същото време препоръчаната сега формулировка, откакто бъде призната в закона, ще би трябвало в допълнение да бъде доуточнявана в разнообразни наредби с използването на сложни критериии. А доста постоянно дяволът е точно в детайлите. Още по тематиката 15 март 2023 7 авг 2019 Трябва да се знае, че тази формулировка за енергийна беднотия е основана не тъй като имаме потребност да демонстрираме на някой, че е безпаричен и в недобро положение, а по-скоро тя е обвързвана с две огромни политики, който се ползват в Европа. Едната е политиката към климатична индиферентност с небосвод 2050 година, а другата е обвързвана с либерализацията на енергийните пазари, в това число и за битовите консуматори. Знаем, че провеждането на сходни политики, този консенсус, който се реализира в европейската общественост, вероятно ще има отрицателни обществени последствия върху уязвимите групи. И заради тази причина се основава дефиницията за енергийна беднотия за тези хора да бъдат подкрепени. Правителството разгласи ограничения за таван на индустриалните цени. За държавните компании евентуално това ще се приложи, само че по какъв начин ще се случи при частните сдружения. Нужни ли са сходни ограничавания? - Всичко е въпрос на това какво ще се постави като ценообразуване в този микс и дали в последна сметка, когато се таргетират избрани обществени групи, няма да има единодушие сред всички участници. И по този начин към най-уязвимите групи цените да включват и така наречен „ обществени цени “. Оттам нататък какво и къде ще се включва е въпрос на тип политика и на сметки. Но електроразпределителните компании ще купуват тока, който ще продават за бита, от борсата. А на борсата тези ограничавания по никакъв начин не са обезпечени, тъй като тя се въздейства и от външните цени. Така не се подсигурява опазване на тези тавани на цените. - Напълно съм склонен, само че в случай че би трябвало да се върнем към тези най-уязвими групи, то въпросът е по какъв начин те ще бъдат подпомагани, а не толкоз за индустриалните цени. Целта на това занимание е формата, под която ще се подкрепят хората. Оттам нататък енергийният пазар е нещо друго. Затова, щом приказваме за енергийна беднотия, би трябвало да се разграничават двете понятия. Едното е пазар и там вървят процеси, в това число и свързани с либерализацията и декарбонизацията. А когато приказваме за енергийно бедните, там имаме напълно обществен метод и там би трябвало да се сътвори друга политика. Може би е нужен фонд за поддръжка на тези уязвими консуматори? Той да поеме разликата сред пазарните и обществените цени. - Има такова предложение и би могло и това да се направи. Макар, че сега, в случай че се погледнат тактиките, които се създават в Европа и България, то има прекомерно доста ограничения, които могат да се употребяват. Дали ще го назовем фонд или страната непосредствено ще субсидира посредством други източници заплащането на тези обезщетителни разноски, е въпрос на принадлежности. Как съгласно вас терминът „ енергийна беднотия “ е най-добре да бъде общопризнат от политиците и обществото? Терминът е основен даже за Плана за възобновяване и резистентност и усвояването на средствата по него. - Аз започнах първоначално с това, че този термин се основава за да се обезвреждат избрани обществени последствия върху най-уязвимите групи. Тези обществени последствия са главно в три посоки. Едните са последствията разследване на прехода към климатична индиферентност и енергийната либерализация. От една страна би трябвало да бъдат подкрепени приходите на хората, въпреки че това и до момента го има в известна степен, посредством помощите за отопление. От друга страна, при либерализиране на пазара на електрическа енергия за битовите консуматори тамчастично може да се оказва въздействие върху цената, която те ще заплащат. И тя в действителност може да бъде подкрепена, като по този начин няма да бъдат наранени единствено най-уязвимите групи, а би могло да се доближи и до хората от междинната класа. И третото нещо – това са всички тези капиталови разноски, които преходите на декарбонизация и либерализация могат да причинят на огромна част от популацията. Те са свързани с ограничения за енергийна успеваемост, за промяна на употребяваните източници на сила, за по-чиста околна среда, свързани са със постройките и ежедневните действия на хората. Тези три вида разноски би трябвало да бъдат подкрепени, тъй като „ енергийно бедните “ няма да могат да се оправят сами. Именно поради това се основава дефиницията за енергийна беднотия. В общи линии това, което сега се предлага, е консенсусно. То не е нещо, което не се вижда в другите европейски страни. От една страна е дефиницията, обвързвана с линията на беднотия след приспадане на разноските за сила. От друга страна това е обвързвано с жилищните характерности на постройките, населявани от хората. На трето място това е обвързвано с персоналните финанси – в случай че си в такава обстановка, с даден приход дали това няма да ограничи достъпа ти до избрани услуги, свързани с потреблението на сила. Ако първите две са относително лесни за пресмятане и системата в страната е готова да бъдат разпознати на база тези критерии, то малко по-трудно ще бъде с определянето дали няма да се ограничи достъпа до енергийни услуги на обещано домакинство или човек. Затова ще е нужна много работа след приемането на измененията в Закона за енергетиката. Там всяко министерство или орган, който е виновен за избран вид политика, ще би трябвало да поставя свои лични критерии. И това изобщо не би трябвало да го подценяваме, тъй като на нас ни лиши години да сложим три текста в един закон. А оттова нататък има наредби, които да дефинират тези критерии и това може да се окаже доста по-времеемко и конфликтно. Трудно е както за приемане, по този начин и след това за осъществяване и осъществяване. Ще би трябвало да има спомагателна статистическа база, органи, които да събират тази информация, да я актуализират. И по тази причина споделяме, че най-после, на прага на измененията отново може да се окаже, че ще бъдем сюрпризирани и може да има съществени проблеми. А като размер на помощите не се ли чака да бъдат прекомерно огромни за финансите на България. Ако се съпоставяме с европейските критерии то енергийно бедните у нас ще се окажат доста. Изчисления демонстрират до 40% енергийно небогати фамилии. - Да някои калкулации сочат даже 60% енергийно небогати у нас, според от дефиницията, която се употребява. А дали помощите са огромни, евентуално да, по отношение на нашите финанси. Но в това време има риск да изпуснем средства, които към този момент са заделени за това. Вече започваме да пропущаме парите от Фонда за обективен преход – изпуснахме едни към 100 млн. евро. Следващата година може да изгубим доста повече, тъй като общата сума е 1,3 милиарда евро, и то за избрани области на страната. След това идва Социалният и климатичен фонд, където има 2,8 милиарда евро за България, които би трябвало да започват през 2025 година и доста бързо да стартират да бъдат усвоявани. Но те, както и при Плана за възобновяване, ще стартират да бъдат усвоявани откакто се изпълнят редица ограничения, множеството от които са планувани за подкрепяне и за популацията, и за енергийната успеваемост. Всичко това са процеси, които се извършват в много дълъг интервал от време, а ние даже не сме ги стартирали. Да сигурно това е в допълнение финансово задължение за България, само че в това време може да изпуснем 3,5 милиарда евро. Тази хоризонтална политика визира прекомерно доста стопански браншове и те би трябвало да имат доста добра съгласуваност – Министерство на енергетиката, Министерство на труда и обществената политика, Министерство на районното развиване и благоустройството и редица организации и т. н. Не съм виждал да сме имали подобен синхрон и единодушие по дадена тематика. - Ами факт е, че години наред Министерство на енергетиката и Министерство на труда и обществената политика се чудиха кой да пресмята енергийната беднотия. Този развой бе трансфериран към МЕ. Факт е, че да вземем за пример Министерство на регионалното развитие доста постоянно пуска своите стратегии за енергийна успеваемост, които би трябвало да са обвързани с енергийната беднотия, само че това не е по този начин. Всички стратегии за саниране знаем, че са за цялото население и там по натурален симптом се класират тези, които са по-инициативни и с по-добри приходи. Тоест всички тези, които не са в най-уязвимите групи. И от тази позиция би трябвало да се координират тези политики. Да в закона е добре, че се предлага това – за момента три ведомства и техните подструктури да се координират. Но по какъв начин това ще стане на процедура въобще не е ясно. Кога в обозримо бъдеще съгласно вас ще бъдат признати тези законови ремонти? - Ако би трябвало да сме оптимисти, то огромна част от измененията би трябвало да се случат още до момента в който изпълняваме ограниченията по Плана за възобновяване и резистентност. Тоест ограничения, които да се случат в идващите една-две години. А в случай че приказваме за Климатичния и обществен фонд, то той също би трябвало да започва през 2025 година и то действително да се харчат пари. А това значи, че всичко за него би трябвало да бъде квалифицирано в първата половина на 2024 година Това, което ме тормози обаче по същата логичност е, че тези неща трябваше да се случат и с Фонда за обективен преход. Но това става доста по-бавно от нужното. Сега занапред ще стартираме да го изпълняваме, а те годините за асимилиране към този момент вървят. Вашият институт правил ли е разбори за равнището на енергийната беднотия у нас. Споменахте към този момент една цифра от 60%. Какво сочат вашите експертни разбори и прогнози в тази посока? - Първо зависи от дефиницията, която се употребява за термина. Ако се вземе простата формулировка - в случай че 10% от разполагаемия чист приход отиват за разноски за сила, то в действителност може да се окаже, че най-малко 2,5 – 2,6 млн. души у нас попадат в дефиницията за „ енергийно небогати “. Разбира се в дефиницията, която тук сега се ползва, тази група ще бъде малко по-малка – към два милиона души. Но в тази формулировка има едно значимо нещо, което остава неразбираемо – това е по какъв начин ще бъде изчисляван ограничавания достъп до прилагане на услуги, свързани с сила. Това занапред ще се дебатира и вероятно ще изникне като тип формула. Но нашите калкулации нормално са свързани с другите данни за бедността. За България знаем, че нашите приходи са към ¼ от междинните за Европейски Съюз. Знаем, че над 10% от разноските ни отиват за сила, а междинния разход е над 15%, по отношение на чистия наличен приход. И всичко това, прибавено към общата картина на бедността в България демонстрира, че над 33% от популацията на страната ни е застрашено и в риск от обществено изключване и беднотия. Това са калкулации, които Национален статистически институт прави, ние използваме, и се предават към Евростат. Всичко това демонстрира, че нашите приходи и благоприятни условия за ползване са задоволително лимитирани, с цел да може разноските, които ще се случат с енергийния преход, да бъдат задоволително утежняващи. А финансирането дали ще е задоволително да ни подкрепи да достигнем средноевропейските равнища? Или както казахте - да се търси по-добра успеваемост при поддръжката за хората, да не бъде на глава от популацията? - Много е значимо да се върнем на това: цялата поддръжка, обвързвана с енергийната беднотия, би трябвало да обезврежда обществени последствия, само че свързани с тези неща, изисквани като цели в границите на политиката за климатична индиферентност и либерализация на енергийния пазар. Какво вършим сега да вземем за пример? Помощите, които се дават за отопление и са квази обществена мярка, никога не са свързани с това, да предизвикват смяна в тяхното енергийно ползване и държание. Това си е една чиста мярка за поддръжка на приходите, скрита под енергийното ползване. Тази мярка няма нищо общо с задачите, свързани с климатична индиферентност. Същото се отнася и за всички ограничения, които досега се изпълняваха за енергийната успеваемост – там се извършват ограничения за енергоефективност, само че те не са съобразени с енергийната беднотия. Изключително значимо е тези два фактора да се обвързват – подкрепяш хората, само че ги караш да си сменят горивната база, да си санират постройките. Всичко това от време на време е политически по-трудно, тъй като тези уязвими групи, които са в най-незавидно състояние, нито имат мотивация, нито желаят, нито са стигнали до този стадий от живота си да желаят да вършат този тип промени. На процедура над 95% от помощта, отиваща за хора, имащи потребност от помощи за отопление, отива за подобен вид семейства, които употребяват твърдо гориво за отопление. А това значи, че е тотално сбъркана концепцията. Има други програмив МТСП, посредством които се поддържа самият приход. Но те имат други цели и нямат нищо общо с отоплението. А при диалозите ви с политиците, срещате ли поддръжка от тях в тази тенденция? Предлаганите от вас ограничения схващат ли ги политиците – да не се дават пари на калпак? - На думи може и да има схващане, само че факт е, че към този момент нищо не се осъществя под формата на ограничения. Може да погледнете даже и в този момент настоящите стратегии и тези, които следва да бъдат пуснати в идващите месеци. Те също не са обвързани с ограничения за енергийната беднотия. И продължава да стои оправданието, че до момента нямаме формулировка за това разбиране. Големият проблем при политиците е следния – при някои от този вид ограничения би трябвало да се сътвори спомагателна база данни, спомагателна статистика, която да може да потвърждава нуждата от сходен тип поддръжка. За да се сътвори тази статистика обаче първо би трябвало да се основат механизмите за събиране на данни и по-късно би трябвало да се изчака избран интервал, с цел да се събере тази информация. А това теоретично значи, че след две години може да имаме нужната информация и да се прави това таргетиране. Но политиците нормално споделят, че нямат време за такова нещо и по тази причина е по-лесно да се стартира поддръжката „ на калпак “. От друга страна всякога, щом ние не стартираме този развой, то няма да имаме време с цел да съберем нужните данни. Затова една от рекомендациите, които се дава най-често, е щом няма опция, то давай „ на калпак “, само че и стартирай всички ограничения, с цел да изградиш механизъм и процедури да се събират данни. И по този начин след две години ще стартира таргетирането. За страдание за момента не срещаме схващане от политиците в тази посока. Бихте ли споделили с нас няколко образеца за положителни практики на прилежащи страни и в Европа във връзка с ограниченията за поддръжка. - Интересни са нефинансовия тип ограничения. Защото финансовите са почти ясни – под някаква форма би трябвало да се дадат пари на семействата. Нефинансовите ограничения са доста забавни: да вземем за пример от ден на ден в някои от западните страни навлизат така наречен „ умни електромери “. Така самите електроразпределителни сдружения биха могли да имат доста повече информация за потреблението на хората, в това число и на най-уязвимите. И тогава на база на тези данни, на самите хора може да се предложат доста по-таргетирани проекти и рекомендации за това по какъв начин да редуцират разноските си, без да имат стеснен достъп до избрани услуги. Друга сходна мярка, даже и омбудсманът се изрича по тематиката, е да се даде опция въобще да не може да се стопира на най-уязвимите групи достъпът до избран вид енергоизточници. Независимо дали това е платено или не. А това сега в България не се ползва. Има процедура при мобилните оператори и малките екрани да ви припомнят за заплащане. А при потреблението на електрическа енергия това не всеки път се случва. Такива ограничения могат да се ползват. Някои към този момент са създадени. Всяка една от тях сама по себе си няма да има резултат. Но всички те, взети дружно, ще имат резултат. Имаше концепция несъмнено количество електрическа енергия да се продава на уязвимите консуматори на така наречен „ обществена цена “. И в случай че се надвишат тези количества, се отива към пазарни равнища на цените. Тази концепция за мярка към момента съответна ли е? - Да, тя е към финансовите ограничения. Това е така наречен „ обществена цена “ и това нещо може да се направи относително елементарно. То зависи от данните, които имат електроразпределителните сдружения и включвайки и тях в цялата процедура на подкрепяне това е изпълнимо. До момента си приказваме за подкрепяне с електрическа енергия, само че има и други източници – топлофикация, или природен газ. Там нещата също са комплицирани откъм прогнози и калкулации. Социалната цена подобаваща ли е за този тип източници? Все отново много пенсионери с минимални пенсии живеят в блокове и отопляват по една стая. - Би могло, само че това сега в България не е обсъждано. Това визира единствено избрани елементи от популацията. За момента не се разисква, тъй като помощите са свързани с електрическа енергия. А допустимо ли е да се направи тъй че хората да могат да си създадат даже слънчеви системи и термопомпи, които да им решат на локално равнище казуса с отоплението? - Много са значими детайлите на обособените стратегии. Съвсем скоро ще забележим какъв е резултатът на програмата, която сега е пусната за монтаж на фотоволтаични системи на покривите на семействата. Моето очакване е, че там няма да има кой знае какво търсене. И в случай че там се направи в допълнение изследване ще се види, че в тази стратегия уязвимите групи са безусловно непредставени. Причината са някои елементи – да вземем за пример би трябвало да направиш разноски за изследване, които се поемат от семейството. Имаше и стратегия, ориентирана към компаниите и още веднъж бе за монтаж на фотоволтаични системи. Там страната, тъй като има някакви цели, в един миг реши да принуди фирмите да имат и акумулатори. Оказа се на процедура, че по-голямата част от фирмите в действителност нямаха потребност от сходни акумулатори. И поради това, че батерията е 50% от разхода на плана, компаниите трябваше да създадат разход, който не им беше нужен. И тези 50%, които страната им отпуска като поддръжка, в действителност се оказа че отиват за разхода за монтаж на батерия, която на компаниите не им би трябвало. Ето по този начин дадена стратегия става неизползваема. Това са елементи, само че може да се поучим от опита в Европа. Щом се пуска дадена стратегия у нас единствения инструмент, който се употребява е публичното разискване – то се пуска за една-две седмици, събира се избрана информация. А е допустимо да вземем за пример част от тези започващи стратегии за поддръжка да се тестват за избран интервал авансово. За да се види по какъв начин работят с избрани целеви групи и дали работят задоволително. Ако се тества и у нас, може да се види, че критериите, които се залагат, могат да бъдат спънка при кандидатстването. Иначе нормално се кара на правилото, че след 3-4 месеца излиза наяве по какъв начин семействата нямат интерес. И държавният уред изяснява, че нищо не може да направи по въпроса. Тоест не се открива грешката при тях, че са заложили критерии, които пречат на семействата да аплайват. А този вид инструментариум, този тип „ живи лаборатории “ (living labs), където тестваш инструмента, който искаш да пуснеш, е доста подобаващ да се постанова и у нас. Кой орган би трябвало да бъде водещ у нас в тази ситуация с „ енергийната беднотия “ – общественото или енергийното министерство? Или пък районното? Нужен ли е съвещателен съвет за енергийно уязвимите консуматори да вземем за пример? Кое ще бъде ефикасното? - Ако вземем поради задачите, които се следват в подтекста на климатичната индиферентност и либерализацията на енергийния пазар и по-голямата част от ограниченията, които би трябвало да бъдат изпълнявани, в това число и ограниченията за Социалния климатичен фонд, то би трябвало водещо да бъде районното министерство. Просто там ще са по-голямата част от ограниченията и ние го вършим, с цел да осъществяваме тези ограничения. В общественото министерство и до момента си поддържат приходите на хората и това не е чак толкоз значимо. Но в случай че се вземе поради фактът, че само общественото министерство има опит с тези целеви групи, то доста по-лесно точно МТСП може да сътвори нужната организация и бази данни, които са нужни за идентифициране на тези хора и да се стартира работа с тях.
Така или другояче би трябвало да има някакъв координационен механизъм. Няма по какъв начин просто да натоварим едно министерство. И този координационен механизъм би трябвало да се сътвори тъкмо в наредбите, които ще бъдат основани след измененията в Закона за енергетика. Законът най-малко дава към този момент рамката за този тип координационен механизъм. Ключови ще бъдат и най-близките до хората институции – общините. Те имат ли капаците да обслужват тези нови дефиниции, нормативни актове? Там няма ли да се основат отново проблеми? - Това е добър въпрос. В момента общините не са включени непосредствено в процеса. Там е записано, че може и други институции да вземат участие. Но в тези „ други “ може да влязат и общините. Засега се приказва, че в структурите на общественото министерство, на Агенцията за обществено подкрепяне, посредством някой структури на Министерство на регионалното развитие. Но общините към момента не са упоменати. Да, може да се появят на по-късен стадий. Да, част от ограниченията за енергийна успеваемост до момента минаваха през общините и поради това би трябвало да ги имаме поради. И чакаме да забележим в този момент дали политиците ще ги включат в процеса. Ние към този момент закъсняваме с потреблението на тези средства и би трябвало да се форсира процеса по внедряването на нужните ограничения.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ